Тракийското светилище при село Татул

В близост до село Татул, Момчилградска община, се намира внушително тракийско светилище, считано за един от най-впечатляващите мегалитни паметници в страната. От селото го отделят само 200 метра, а от град Момчилград – приблизително 15 километра. Основната структура представлява скален масив, чийто връх е оформен като пресечена пирамида. В комплекса се включват два саркофага, четириъгълно легло, предназначено за главния олтар, и кладенец с дълбочина три метра. Възникването му се отнася към края на V и началото на IV хилядолетие пр.Хр., което се потвърждава от откритите глинени съдове в близост. Окончателното оформяне на скалната пирамида и околните гробници става през периода XVIII–XI в. пр.Хр., когато светилището преживява първия си разцвет. Около него е образуван кръг от глинени олтари, използвани за жертвоприношения. При разкопки са намерени много култови предмети: глинени идоли с човешка форма, прешлени за вретена, миниатюрни модели на съдове, изделия от бронз, както и изображения на Бога Слънце. През 2004–2007 г. са открити уникални артефакти от глина, свързани със слънчевия култ – три колела, вероятно за макет на Небесна колесница, и част от златна маска. През XIII–XII в. пр.Хр. мястото е повредено от силни земетресения. Според изследователи, саркофагът, пресечената пирамида и страничната камера са свързани с погребенията на Орфей и на тракийския цар Резос, който според митове е царувал в Южните Родопи и е участвал в Троянската война. През античността е изградена масивна защитна стена от големи каменни блокове с форма на паралелепипед. Вътре са разкрити няколко сгради, включително и величествен храм със запазени стени височина шест метра. От същия период са открити и много бронзови пръстени-печати. Строителна дейност се засича отново в първите години след Христа. Обновеният комплекс продължава да съществува до 50–60-те години на I век. Мястото е заселено отново през втората четвърт на III век, за което свидетелстват открития значителен обем римска керамика. Счита се, че елинистическият храм и сградите около него са преустроени в укрепена римска вила, обитавана от богат аристократ от региона. Имението е опожарено в периода 267–269 г., по време на нахлуването на готите в Родопите. В края на III век вилата е възстановена, но в много по-скромен вид. Следващ период на активизация започва през IX–X век, когато са извършени нови преустройства. Последният етап от живота на хълма край Татул е отбелязан от средновековен некропол, от който са проучени осем гроба. Некрополът датира не по-късно от средата на XIII век и слага край на дълговековната история на това място. В днешно време обектът е отворен за посетители, охранява се и има постоянно видеонаблюдение. През 2011 г., чрез електронно гласуване в рамките на кампанията "Чудесата на България", светилището е избрано за едно от десетте национални чудеса.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви